На тази снимка тази жена определено разговаря по телефон. Има обаче малък проблем – фотото е направено през 1890-та година.
Наличието на смартфон на снимка от време, в което подобен вид технология не е съществувала, само потвърждава пътуването във времето. Това е поредното доказателство, че хората пътуват в бъдещето и обратно.
Феноменът на местене на хора във времето много често се забелязва на стари снимки. На тях се виждат детайли и елементи, които не са типични за този период от живота на човечеството. Те просто не може да са там, защото не са съществували. Такъв е и случаят с модерния мобилен телефон в ръцете на тази жена. Не само тя обаче разговаря по смартфон в далечното минало.
На една от картините на Умберто Романо е изобразен индиец със смартфон. Годината, в която е нарисувана картината, е 1937-ма. Тогава, както предполагате, мобилни устройства не е имало никъде в света.
Подобен случай има регистриран през 1928-ма година, този път в киното. Във филма на Чарлз Чаплин жена държи мобилен телефон в ръката си. По време на боксов мач от 1995-та в ръката на един от зрителите също се забелязва нещо, което много наподобява смартфон.
Съществуването на подобни устройства в онези години може и да изглежда неправдоподобно, но е факт. Те са изобразени, заснети на снимки и видеа. Никой обаче с точност не може да каже откъде се появяват те в миналото. Според мнозина това е абсолютното доказателство, че пришълците от бъдещето не са измислица.
Поредното доказателство за пътуване във времето е снимката на тази жена от 1890-та година. Тя разговаря по мобилен телефон. Фотото е направено от първият папарак в историята. Неговото име е Карл Стрьомер.
Карл снима това фото, когато е едва на 19 години. Увлечен от фотографията, той е използвал шпионска камера. Той я криел в дрехите си, за да хване хората в естествените им пози. Така мъжът прави над 400 тайни снимки по улиците на Норвегия. Години по-късно фотосите попадат в Норвежкия народен музей. Наскоро те бяха публикувани в официалния сайт на зданието.
Една от публикуваните снимки предизвика вниманието. Направена от Карл през 1890 година, на нея се вижда нещо необичайно – дамата разговаря по телефона. Тя държи устройството с лявата си ръка и навежда главата си към него, точно както прави съвременният човек, когато общува по телефона.
Експертите не могат с категоричност да кажат дали в ръката ѝ е мобилен апарат или нещо друго. Освен това възниква въпросът – ако все пак в края на XIX век тази жена държи мобилно устройство, кой ще осигури покритие, за да се обади. В онези години няма нито спътници, нито клетки, способни да обслужват подобни устройства. А и няма кой да ѝ отговори от другата страна.
