Любовта и войната са най-често срещаните теми в литературата. Те са в основата на света такъв, какъвто го познаваме, и от край време вдъхновяват писателите, поетите, художниците, всъщност всички творци.
Едва ли има книга, в която любовта да не присъства под никаква форма. И това е защото хората наистина вярват в повика да правят любов, а не война.
Повечето велики мисли за любовта се опитват да дефинират любовта и да разгадаят нейната същност. Литературата от векове изучава човешката душа и нейните пориви и може би в нея е скрит ключът. В последните векове редица писатели са дали своя принос в разбирането на това красиво, но и доста неуловимо и сложно чувство.
В своите Разкази под екстази Фредерик Бегбеде може би дава най-близкото до истината определение на това неуловимо и в същото време изпепеляващо чувство: сънувах любовта и се влюбих в този сън.
Това кратко поетическо проникновение ни кара да се замислим в какво всъщност се влюбваме - в представата за любовта, в идеята за нейната същност или в реален субект. Отговорът за всеки човек е различен.
В размислите на любовта се раждат и различни открития, като това на Елиф Шафак, което гласи, че всяка истинска любов е разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди любовта и след нея сме същите, значи не сме обичали истински.
Това е абсолютна истина, защото в любовта човек се раздава, а това движи неговата жизнена енергия. Раздаването в любовта е пълно. Джордж Оруел го обяснява съвсем просто в 1984 - обичаш ли някого, го обичаш и ако нямаш какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.
Ето защо всеки човек изпитва нужда да обича и да бъде обичан. Заради това да даде и да получи тази най-ценна емоция, човек подсъзнателно се стреми да стигне до любов.
Джон Стайнбек в романа си На изток от Рая обяснява тази човешка потребност по най-разбираем начин: Под горния пласт на своята слабохарактерност, хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че може да е бил способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а смъртта му - смразяващ ужас.
Това може би значи, че любовта е смисълът на живота.
