В далечен район на Северен Пакистан има място, където се срещат трите най-високи планински вериги в света - Хималаите, Хиндукуш и Каракорум. Това място е известно като долината Хунза. Една от забележителностите на Хунза е ледник, който се спуска в долината като широка студена река. Достатъчно е да си представим това местоположение, за да се появят асоциации за нещо извънмерно.
Представата за изключителност обаче се навява най-вече от обитателите на долината. От векове там живее чудат народ, който не знае що е болест. Жителите на долината Хунза се славят с изключителното си здраве и дълголетие. Да си отидеш от света на 130 години там е нещо напълно нормално.
Затова в Хунза в едно домакинство се побират 5-6 поколения. В долината има болница, но в нея постъпват пациенти само след инциденти. И въпреки факта, че местните говорят на изключително рядък език, европейците успяват да разгадаят къде се крие тайната на непоклатимото здраве и дългия им живот.
Мистерията на народа хунза - произход, външност и език
Хунзите са уникален народ. Названието им на езика им означава Дом на стрелеца с лък. Не са точно установени като брой, но се предполага, че са между 15 и 80 хиляди човека. Населяват Каракорум, на границата между Индия и Пакистан, но се отличават съществено от своите съседи. Жителите от долината на Хунза, за разлика от съседните народности, външно много приличат на европейци. Те са високи, бели, със светли очи и силно контрастират на околните представители на индусите. Генетично ги сочат близки до циганите, както и до афганистанците.
Поради тези им визуални особености произходът им е част от противоречиви разкази, исторически факти, съвременни научни изследвания, но в този микс легендите преобладават.
Една от тях е, че са свързани с изгубеното кралство Шангри Ла. Много народи претендират, че са техни предци. Началото им се търси дори в походите на Александър Велики. ДНК изследванията, които са им правени, обаче сочат източно-азиатският ген за доминиращ. Има, разбира се, и теория за извънземния им произход. Може би защото те носят в себе си нещо изключително, извън нашите представи и нашето битие.
Религията им днес е ислям, който са приели през 1904 година. Те не са религиозни в смисъла, който влагаме в това понятие. За тях по-важна е хармонията с природата. Изповядваният от тях ислям е исмаилитски - един от най-мистичните и тайнствени в религията. Затова в Хунза ги няма обичайните призиви за молитва. Общуването с Бога е лично дело и всеки избира времето за това.
Още по-интересен е езикът им, имат си собствен - бурушасхи. Това е неиндоевропейски език. За него може да се каже, че до днес не е установено родството му с нито един от съществуващите езици на света. Писмеността, която използват хунзите, е арабската По-точно арабската азбука, във варианта, ползван в Пакистан. Отделно всички знаят и урду, а много от тях говорят и английски. Интересен факт е, че повечето от народа Хунза са добре образовани. Своя писмена история обаче те нямат. Смятани са в миналото за велики бойци, но няма писмени местни извори за техни победи.
Начин на живот на хората от народа хунза
Климатичните особености и планинското местоположение на района в долината Хунза е намерил своята невероятна симбиоза с начина на живот на обитателите.
За тях да изминат между 15-20 километра на ден е нормална част от ежедневието. Хунзите могат да си вземат баня в студена вода, дори и при 15 °C под нулата, а на 65 години жените още раждат деца. Фактът е, че повечето хунзи живеят над 110-120 години. Има документирани случаи на хора между тях, които са достигнали до фантастичните 160 години, и то като съвсем пълноценни индивиди. Почти никога не са болни, а благодарение на гените изглеждат младолики. Всичко, което им е нужно за бита, минава през ръцете им.
С времето, през което са ги изучавали, учените не крият изумлението си, че членовете на тази общност не знаят какво е болест, а за тумори и рак са чували само от гостите, които ги посещават.
Това, което трябва да се спомене, когато се говори за тяхната изключителна издръжливост са духовните им практики. Културата Хунза е тясно свързана с йога. Ежедневните дихателни упражнения и техники за релаксация са едни от начините за справяне с предизвикателствата на бита. Философията им се върти около разбирането да се живее тук и сега, без тежки мисли за бъдещето. Добротата и енергията, която излъчват тези хора е част от уникалната им същност.
Храната на хунзите - основен ключ към тяхното дълголетие
Много учени са изследвали начина на живот на хунзите. Режимът им на хранене е уникален – предимно вегетариански, с малко белтъчини, не повече от 50-60 грама дневно, които идват главно от достатъчно чисти мляко и месо. За сравнение, у нас дневният прием на белтъчини е средно 200-300 г.
Хората от долината Хунза получават въглехидратите си предимно от кайсиите, а когато напролет запасите свършат, просто няма какво да ядат. Това е известната хунзийска гладна пролет. Това е времето, когато плодовете все още не са узрели, и тогава пият само сок от сушени кайсии. Периодът продължава от 2 до 4 месеца, а в тяхната традиция той строго се спазва, като много уважавана част от културата. Гладувайки, тялото им използва собствените си сили за пречистване и детокс.
И през зимата, и през лятото се хранят основно с диви кайсии - пресни или сушени, с обвивката и с костилката, сготвени, направени на компот, под формата на нектар или мляко, дори в хляба. Кайсията е основният поминък и основната храна. Мазнината за готвене също е кайсиева, извлечена от ядката на плода.
Ако трябва да се обобщи храната им накратко - народът хунза през лятото яде единствено плодове и зеленчуци, а през зимата консумира сушени кайсии, готвени храни и овчи сирена.
Хунзите се хранят само сутрин и на обяд. Обикновено зърнените култури за консумация са такива, каквито сами си произвеждат - това са ечемикът и просото. Рядко ядат яйца и мляко. Месо при тях се консумира само два пъти годишно, и то е пилешко и агнешко.
Тайната на дълголетието на хунзите е витамин В17. Хората от племето консумират 250 до 3000 милиграма витамин В17 дневно. Богатството в племето хунзи се измерва с количество дървета кайсии. Този, който има повече дървета, се счита за богат, защото сухите ядки от кайсия са специална храна, която съдържа витамин В17. Този безценен витамин, се съчетава с добро настроение, което също допринася за тяхното по-добро умствено и физическо здраве.
Относно дълголетието и доброто си здраве самите хунзи казват: бъди вегетарианец, труди се винаги и физически, движи се постоянно и не променяй ритъма си на живот - така ще доживееш до 120-150 години. И те наистина живеят по тази проста рецепта и достигат изумителна за съвременния човек възраст.
Не може да се оспори здравословното разбиране за живота на хунзите и хармонията, в която се стремят да живеят. Това са прости истини и те ги правят толкова уникални. Затова и във всички легенди за тях има по някое зрънце истина - те са събрали вековната човешка мъдрост и живеят по нейните прости, но строги правила.
Вижте още коя е разкритата тайна на дълголетието.
