Великият разказвач на приказки Андерсен бил убеден, че неговият баща е крал Кристиан Осми, който си позволил авантюра с бедната му майка.
Точно това го вдъхновило да напише Грозното патенце. След написването на приказката той обяснил поуката по следния начин: Може да израснеш в кокошарник, но по-важно е, че си се излюпил от лебедово яйце. Но ако си син на патица, от грозно патенце ще се превърнеш в грозна патица, колкото и да си добър, смятал разказвачът.
Най-вероятно Андерсен наистина е бил незаконен син на краля, роден от връзката с бедна красавица, известна с хубостта си и с недостъпността си сред богаташите. Доказателство за това е кралската стипендия, която Андерсен получавал.
В детството си Ханс бил много разсеян и неграмотен, за което често го наказвали в училище. Той нямал приятели, само едно момиченце, което се казвало Сара, веднъж му подарило бяла роза. Момчето било толкова щастливо, че през целия си живот помнело този подарък. Затова в приказките му често присъства розата.
Ханс Кристиан Андерсен бил пътешественик по душа и успял да обиколи много страни. Той бил идеален плувец и обичал конната езда.
Андерсен се страхувал от кучета и не ги обичал, затова в приказките му не се разказва за четириногите лаещи.
Андерсен бил известен като доста пестелив, почти скъперник. Вместо да се храни в дома си, той посещавал приятелите си, при които обядвал и вечерял.
За да не стане прекалено досаден, той имал списък на хората, които е посетил, за да знае кога отново може да ги посети, без да се натрапва.
Той твърдял, че пише приказки не само за деца, но и за възрастни. След като му бил издигнат паметник, около който имало фигури на деца, той помолил детските статуи да се махнат. Той не се притеснявал, че децата ще плачат, като чуят края на приказките му и повечето от тях завършват тъжно.
Той твърдял, че разказите на душевноболните, които посещавал заедно с баба си, която работела в приют за психично болни, го направили писател.
