Според източните мъдреци антиподът на думата страх не е смелост, а любов. Макар да изглежда неочаквано и дори необяснимо на пръв поглед, това виждане за основните емоции, движещи човешкия живот, е всъщност много вярно.
Там, където господства любовта, страхът отстъпва мястото си на надеждата, вярата и силата, да се променят обстоятелствата в положителна посока. Любовта е емоцията, чувството, което винаги може да надделее над най-силните отрицателни чувства и върви ръка за ръка с надеждата.
Можем да кажем, че тези две емоции са основата на живота, неговият двигател и смисъл.
Напълно обяснимо любовта е в центъра на вниманието и всеки човек разсъждават върху нейната същност, опитват се да я дефинират и обяснят, макар че на всички е ясно, че става въпрос за силно, изгарящо, но неуловимо чувства, толкова разнолико, колкото е и самият живот.
Някои крилати мисли на всепризнатите мъдреци сред хората може би ще хвърлят малко повече светлина върху любовта, най-окриляващото, желано и търсено преживяване, което все пак ще си остане винаги неуловимо и загадъчно във всичките му проявления.
Още в древността тази магия е привличала вниманието на философи и мислители. Според Еврипид любовта е най-голямото удоволствие в живота.
Ако трябва да се сравни любовта с други човешки постижения, то Сантош Калвар дава един страхотен паралел между науката и любовта, и те са в полза на любовта - науката ни учи да мислим, а любовта ни учи да се усмихваме.
Способността да се усмихваме щастливо е само един аспект на уменията, които дава любовта. Мога да завладея света с едната ръка, ако ми държиш другата, твърди една от мъдростите за любовта.
Любовта има силата да преобразява, да изважда на преден план най-доброто от човека, дори неподозирани таланти. Самият Платон твърди, че при сблъсъка с любовта всеки става поет, макар че любовта няма нужда да се пише, тя се чувства, както казва Мечо Пух.
Вероятно най-мъдрият сред творците - Шекспир, е прав, че живеят само влюбените, останалите просто съществуват.
Вижте още:
