През 1908 година американският социолог Люис Хайн взема своята камера и се превръща в емблематичния фотограф на Националната комисия срещу детския труд. Невероятните снимки на Хайн са отражение на тежкия живот на работническата класа в Америка през първата половина на 20-ти век.
Това е началото на трудно десетилетие, когато Люис пътува из страната, за да документира детският труд, получавайки постоянни заплахи от собственици на фабрики, тъй като по онова време неморалността на детския труд е държана далеч от очите на обществото.
Въпреки това упоритият фотограф не се отказва и използва различни прикрития (например инспектор от пожарната или продавач на библии), за да прави покъртителни снимки и да интервюира децата, работещи във фабрики или по улиците.
Люис Хайн използва своята камера като инструмент за социални промени, съсредоточавайки се върху ужасните и опасни условия, в които децата са принудени да работят. Рискувайки собствената си безопасност, Хайн прави хиляди снимки с една едничка цел – да сложи край на детския труд.
Той е получавал дори смъртни заплахи, тъй като снимките му правят достояние неморалните работни практики на големите фабрики.
Разбира се, разпространението на снимките под формата на брошури, списания и вестници има ефект, тъй като федералните власти вземат мерки и налагат строги трудови закони.
