Валаби е двуутробно или торбично животно, член на семейството на кенгуруто. Съществуват около 30 различни вида валаби като част от научното семейство Macropodidae (Macropodidae означава големи крака).
Описание на валаби
Валаби са сравнително малки същества, като учените смятат за валаби всяко животно, подобно на кенгуру, но по-малко от кенгуру или валару. Продължителността на живота на едно валаби в дивата природа е около 9 години.
Най-малкият вид е Parma Wallaby, което тежи едва 3.1 кг и е високо само 45 см. Най-големият вид валаби достига височина 150-180 см. Подобно на кенгурута и валарутата, валаби има дълги крака, дълга опашка и стои изправено на задните си крака.
Валаби имат много мощни опашки и задни крака. Опашките им не са много завити, но се използват за баланс и за подпиране, когато са в седнало положение. Задните им крака се използват за скачане, като могат да достигнат доста висока скорост и да скачат на големи разстояния. Когато се бият, мъжките използват задните си крака, за да раздават мощни ритници.
Местообитание на валаби
Местообитанието на валаби варира според вида. Някои предпочитат открити тревни площи и равнини, докато други се срещат в гъсти гори. Някои от различните екосистеми, които обитават, включват открити гори, савани, крайречни райони в близост до реки или езера, пещери и други.
Валаби имат удължени лица и големи плоски зъби, които са необходими за дъвченето на растителност. Някои видове валаби като Tammar валаби живеят в райони, където няма запаси от прясна вода и им се налага да уталожават жаждата си с растителни сокове или дори солена морска вода.
Тези животни живеят в различни региони на Австралия, както и в Нова Гвинея и Нова Зеландия. Популации, въведени от човека, съществуват и в Хавай, Шотландия, Ирландия, Англия, Франция и Обединеното кралство.
Поведение на валаби
Поведението на валаби се различава доста според вида. По-големите видове са предимно активни през деня, докато по-малките са по-активни през нощта. По-малките видове често живеят сами, докато по-големите живеят или се хранят в групи до 50 животни, наречени банди. Смята се, че някои видове са териториални - те живеят сами и защитават дома си от натрапници.
С какво се грани валаби
Всички валаби са тревопасни, което означава, че се хранят само с растения. Предпочитанията им варират в различни растителни части, включително листа, треви, плодове, зеленчуци, храсти и др. Всеки вид има своя уникален хранителен режим. Валаби в един регион не ядат същите видове растения като тези в различен регион, тъй като нямат достъп до едни и същи храни.
Размножаване на валаби
Размножаването при валаби започва след като навършат 1 година. Размножителният сезон за повечето валаби е в периода януари - февруари. След гестационен период от 28 дни се ражда едно малко, нарачено joey. Подобно на повечето двуутробни, младите валаби се раждат много малки - 1 грам, недоразвити и ужасно уязвими. Веднага след като се родят, те изпълзяват в торбичката на майките си, където остават поне 2 месеца и продължават да се развиват през следващите 7 месеца.
Дори след като напуснат майчините си торбички, малките често се връщат при майка си, ако бъдат заплашени от нещо. Ако женската валаби забременее, докато малкото е все още в торбичката ѝ, то развитието на ембриона ще спре, докато другото малко валаби не напусне торбичката. Това се нарича ембрионална диапауза.
Заплахи за валаби
Четири вида валаби вече са изчезнали. Много други са застрашени, което означава, че са изправени пред много висок риск от изчезване в природата. Предприемат се някои мерки за подпомагане на определени видове, включително защита на техните местообитания и размножаване в плен, така че в бъдеще те да могат да бъдат въведени отново в дивата природа.
