Едни го смятат за наркотик, а други за лекарство, но за необикновения мед от Непал не може да се отрече, че е наистина ценен. За него ловци преодоляват сложни маршрути и рояци от пчели.
Събирането му може да се сравни с авантюристично приключение, понеже изобщо не е лесно и не е занимание за всеки. За самото му откриване също ще ви е нужна помощта на опитен човек.
На практика се налага да си опитен алпинист, тъй като събирането на меда е цял процес, който трябва да се изпълнява стриктно. Историите на тези, които го проявят редовно, са представени във филма The Last Honey Hunter на Нешънъл Джиографик.
Хората, които имат смелостта да се спуснат и да го събират, са известни като ловци на мед. Те ходят по опъната въжена стълба в близост до скалата на надморска височина от около 100 метра, а за да се предпазят от пчелния рояк, местните палят ароматна трева.
Какво обаче прави непалския мед толкова специален, че да рискуваш живота си? Той е напълно различен от меда, който повечето хора познават. Местните го наричат луд или червен мед, понеже консумацията му действа като дрога.
Медът трябва да се търси само през пролетта, тъй като единствено в този годишен период цветята, опрашвани от пчелите, отделя специални токсини.
Препоръчителното количество от ловците на мед е 2 супени лъжици и само след 15 минути ще се почувствате странно. Хората, които са го опитвали, споделят че усещат внезапен прилив на студени вълни и имат халюцинации. Тези усещания продължават около 2 часа.
С консумираното количество много трябва да се внимава, споделя продавач на меда пред Нешънъл Джиографик, тъй като ако прекалите, тялото ще изпитва незабавен порив към прочистване. Гаденето, повръщането и диарията обикновено са страничен ефект в случай, че надскочите препоръчаното количество.
Но освен като наркотик, местните използват малки количества от червения мед като лекарство против кашлица и за облекчаване на болки в тялото. Имайки предвид халюционенния му ефект обаче, той може да се намери само на черния пазар.
