След смъртта на хан Кубрат българският народ се разделя. Средният му син Котраг тръгва на север и заселва племето си по средното течение на река Волга. Там той поставя основите на Волжка България със столица Велики Болгар, която за кратко време се превръща в могъща и просперираща държава.
В първите два века от съществуването си държавата е зависима от Хазарския хаганат, но през 8 век тя извоюва своята независимост и се превръща в най-голямата сила на европейския север. Мощта на волжките българи се дължала не само на военното им умение, а и на търговския им нюх и вещина в строителството.
Средновековните арабски и руски пътешественици наричали Волжка България Страна на градовете. Археологическите проучвания показват, че там са съществували около 1600 селища с 38 силно укрепени града. Процъфтявало е традиционното българско земеделие и занаятчийско производство.
Столицата Велики Болгар дълго време била най-развитият и многолюден град в Източна Европа, като арабските летописци го сравнявали с Багдат, Бухара и Мерв. В него имало канализация още от 7 век – екстра, непозната в Поволожието и Русия до началото на 18 век. Други велики български градове били Биляр, Сувар и Казан. Дори и руските археолози признават, че лицето на руската столица Кремъл е точно копие на царския комплекс в Казан.
През 9 век волжките българи приемат исляма, но запазват веротърпимостта, като в тяхното царство спокойно живеят християни, тенгристи и юдеи.
Прославяна и възпявана е красотата на българката. Персийският поет Насири Хусрау в един стих казва: О, Боже благий. Ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната.
Друг персийски поет - Адалолод-дин Мохаммад Балхи от XII в., пък възкликва: На оня свят, в рая, красотата на жените надминава дори красотата на българката.
В началото на 12 век Волжка България е най-голямата държава в Европа. Териториите ѝ се разпростират от Баренцово море на север до Каспийско и Черно море на юг. Точно тогава на историческата сцена изгрява звездата на Чингиз хан. След като монголските войски избиват милиони и опустошават Азия, нахлуват в Европа. Волжките българи обаче застават на пътя на монголските орди и през 1223 година нанасят първото поражение на считаната до тогава за непобедима армия.
След смъртта на Чингиз хан цялата сила на мощната Монголска империя се съсредоточава върху Волжка България. Българите оказват съпротива, но през 1279 година цялата им са сломени. Градове и села са заличени от земята, а историците предполагат, че тогава загива близо от 60 процента от населението на страната.
През 1438 година волжките българи отново извоюват независимостта си, но заради монголското разорение тяхното могъщество е в миналото. През 1552 г. град Казан, последната столица на Волжка България, е превзет от русите. По този повод владетелят им Иван Грозни се титулува цар на руси и българи.
